-         Да, за това...не можеш да убиеш Лиа.- каза предпазливо Спайк.

-         Хъх? – погледна го озадачено Бъфи.- Само на мен ли ми се стори, че той току що каза, че не мога да убия нещо?

-         Не, Бъфи.-отговори мрачно Ейнджъл.-Не ти се е сторило. И въпреки, че не съм мислел, че някога ще изрека тези думи...

       Всички погледнаха с очакване към Ейнджъл.

-         ...съгласен съм със Спайк.-каза тъмнокосият вампир с такава мъка, сякаш му изтръгваха сърцето.

       Бъфи и Джайлс извъртяха очи към небето очевидно неочаровани от един от редките опити на Ейнджъл да разведри обстановката, докато Спайк и Далия издадоха нечовешки странен звук, смесица между кикот и съмтене.

-         Ха-ха. Мога да убия г-ца Колко-съм-важна, когато реша. Дайте ми причина да не го правя.-започна да се ядосва Бъфи.

-         Ъммм. Няма причина. Освен малката подробност, че ще измете пода с теб.-каза Спайк с ехидна усмивка.

-         Спайк, бебчо, искаш ли да измета пода с теб?-отвърна русата убийца с прекалено сладка усмивка.

-         Скъпа-започна Спайк със същото толкова сладък тон и изражение.-можеш да се пробваш да изметеш пода с мен, евентуално дори да успееш. Колко време мислиш, че ще ти отнеме?

-         Десет минути, плюс, минус една-две. Нищо лично, просто до десет минути един от нас ще е долу...по-вероятно-ти.-отговори гаджето му.

-         Правилен отговор. Сега, Лиа от друга страна, ще ме има на своята милост за три минути-максимум.

        Цялата стая потъна в тишина. Спайк не беше от хората, които лесно признаваха слабостите и загубите си, още по-малко се примиряваха с тях.

-         Бъфи.-каза Спайк, изражение и тон-напълно променени. Той гледаше любимата си с сериозно, разтревожено и леко натъжено изражение.- Остави ме да ти разкажа...да разкажа на всички ви, няколко неща за Лиа..... Лиа била родена преди повече от 500 години. Много повече от 500 години. Никой точно не знае колко, защото на никого не е казала. Имала всичко, по дяволите. Красота, умения, издържливост, семейство, бъдеще. Но била обсебена. Обсебена от идеята за едно проклето чудовище, което видяла в съня си. Само, че за нея не било чудовище. За нея било сбъдната мечта. Виждаш ли, откачената кукла, още от както се родила, знаела, чувствала, че има някаква по-висша предназначеност от това да живее и умре. Не било желание за кръв, нито за геройство, било желание да живее, да знае, да види, да чуе...всичко. И знаела, че един проклет живот няма да и стигне. Затова търсела чудовището ден и нощ. Докато, неизбежно, една нощ се натъкнала на него. Момичето било обсебено, по дяволите, не глупаво. Изиграла ролята на слабата жертва и когато зъбите на нападателя и се впили във врата и, го захапала с цяла сила за китката и вкусила кръвта му....Мечтата на Лиа се изпълнила скоро, тя се надигнала, пълна със сила, бързина, убоняния и ... безсмъртие. Имала всичко, за което е мечтала....Първата и работа била да убие собствения си посветител, задето имал глупостта да и позволи сама да избере съдбата си и допуснал да го ухапе. За нея той бил недостоен да бъде вампир. Лиа изпитвала такова удоволствие да изчиства света от негодни вампири, каквото и да го изчиства от негодни хора. Господарят бил едно от малкото и деца. Лиа никога не го е харесвала, нито него, нито Анджелъс, Дарла беше толерирана, докато огаждаше на Лиа и заставена да мълчи, когато не го правеше, но аз и Дру...винаги сме и били любимци.

-         В повече от един смъсъл.-промърмори Ейнджъл, но Спайк го игнорира.

-         Така че, дали можеш да убиеш Лиа? Не. Никой не може. Тя е единствената, която може да сложи край на съществуването си и много се съмнявам, че ще го направи. Лиа не се уморява от света, тя се развива с него...или даже, той се развива с нея. Лиа е повече от всичко, което сте срещали, просто защото иска да бъде, а каквото Лиа иска...това и получава. Винаги!